Сравни двама психолози: единият работи с когнитивно-поведенческа терапия (КПТ), другият с психодинамичен подход. Същият клиент, същият проблем. Според интуицията резултатите би трябвало да са различни. Затова съществуват различни школи. Десетилетия изследвания обаче показват друго. Когато терапията работи, тя работи най-силно заради връзката между двамата души в стаята, не толкова заради метода.

Откъде идва тази идея

През 1936 г. американският психолог Saul Rosenzweig пръв предложи, че различните терапии работят заради нещо общо помежду им. Нарече го „dodo bird verdict“ (присъда на додо птицата) по сцена от „Алиса в Страната на чудесата“, където птицата dodo обявява: „Всички са победили и всеки трябва да получи награда.“ Идеята остава спорна десетилетия, докато през 60-те и 70-те години изследванията започват да я подкрепят систематично.

Bruce Wampold обобщава състоянието на полето в синтез, публикуван в World Psychiatry през 2015 г. Заключението: общите фактори, които всички терапии споделят, обясняват по-голяма част от резултата от специфичните техники.

Какво са „общи фактори“

Това са просто компонентите, които присъстват във всяка добра терапия, независимо от школата:

  • Терапевтична връзка (алианс): усещането, че психологът е на твоя страна, че имате споделена цел, че можеш да си честен в стаята
  • Емпатия: психологът наистина да разбира как се чувстваш, не просто да го отбелязва
  • Консенсус за целите: съгласие какво искате да постигнете заедно
  • Позитивно отношение: усещане, че психологът те приема такъв, какъвто си, без оценка

В мета-анализите тези четири фактора се появяват с по-силни ефекти от различията между методите. Консенсусът за целите има най-силна корелация със сполучлива терапия.

Какво показват сравненията на методи

Когато изследователите директно сравняват КПТ срещу психодинамична, хуманистична и системна терапия за същото състояние, например депресия, разликите между тях са малки. Понякога една школа изпреварва друга в специфичен контекст. Средно за хиляди пациенти обаче методите дават близки резултати.

Има и друг тип изследвания, наречени „dismantling studies“. В тях терапията се пуска с премахнат „активен“ компонент. Например КПТ без когнитивната част или КПТ без поведенческите упражнения. Резултатите често показват, че премахването на „специфичния“ компонент почти не влияе на изхода.

Какво значи това за теб като клиент

Методите имат значение, особено за специфични състояния, например EMDR при ПТСР, ДПТ при гранично разстройство, КПТ при остри тревожни разстройства. Първото нещо, на което да обърнеш внимание след първите две-три сесии обаче, е как се чувстваш в стаята. Усещаш ли, че психологът те разбира? Чувстваш ли, че работите по едно и също нещо? Ако нещо във връзката не е леко, това може да е по-важно от това дали методът се казва КПТ или схема-терапия.

За много хора първият психолог не е последният. Нормално е да опиташ две-три връзки, преди да намериш такава, в която работиш силно. Ако тепърва ти предстои начало, виж какво да очакваш на първата сесия.

Защо методът все пак има значение

Общите фактори не правят методите еквивалентни. Един психолог, който е добре обучен в правилния метод за твоето състояние и същевременно има силна връзка с теб, дава най-добрия възможен резултат. Което води до прост практически извод: проверявай и квалификацията, и химията. Самостоятелно нито едното, нито другото е достатъчно.

Накратко

Десетилетия изследвания казват: терапията е работата, която се случва между двама души в споделена посока. Методът е инструментът. Връзката е средата, в която инструментът работи.