Телефонът звъни в четири сутринта или лекарят излиза от стаята и ви гледа по начин, който вече казва всичко. Следващите часове помнят малко хора. Разказват после, че са се движели като по релси, подписвали са нещо, отговаряли са на въпроси, а вътре е било празно и странно спокойно.

Това спокойствие плаши хората повече от плача. Един от първите въпроси при психолога след загуба е дали нещо не им е наред, щом не могат да пуснат сълза за човек, когото са обичали трийсет години. Нищо им няма. В първите часове мозъкът пуска нещо като предпазител и пропуска новината на малки порции, защото цялата наведнъж никой не би издържал. Сълзите идват на третия ден, на погребението или месец по-късно в супермаркета пред рафта с любимата му бира. Каквато и да е поредността, е нормална.

Какво става с тялото ви

Ръцете треперят, студено ви е насред август, а стомахът е свит и не иска нищо. Това е адреналинът. Тялото е решило, че е в опасност, и се държи като при нападение. Хапнете нещо малко, дори да е половин банан или чаша топло мляко, и пийте вода, защото сълзите и напрежението обезводняват бързо. Ако пиете лекарства за кръвно или за сърце, вземете си ги в обичайния час, колкото и незначително да ви се вижда това днес.

Сърцето наистина понася удар. Американски кардиолози разпитали близо две хиляди души, преживели инфаркт, и открили, че рискът в първото денонощие след смъртта на близък човек е над двайсет пъти по-висок от обичайното, а после спада ден след ден. Ако усетите тежест или болка в гърдите, недостиг на въздух или изтръпване на ръката, звънете на 112. Днес не е денят да стискате зъби, защото „сега има по-важни неща".

Кой какво прави в първия ден

В България лекар трябва да констатира смъртта, а актът за смърт се издава в общината до 48 часа. Погребалната агенция върши почти всичко останало, ако ѝ позволите. Изберете един човек, брат, приятелка или колега, който да звъни на останалите и да отговаря на въпросите „кога е погребението". Така новината няма да минава двайсет пъти през вашата уста и никой няма да открие в единайсет вечерта, че е забравил да съобщи на леля.

Всичко, което не е спешно, оставете за после. Гардеробът може да чака. Банковите сметки и въпросът кой остава в апартамента също нямат нужда от отговор днес. Хората, които разчистват дрехите на втория ден, често съжаляват след месец, защото са го решили, докато главата им е била другаде. Пипайте само това, което има краен срок.

Да го видите ли за последно

Ако ви попитат дали искате да видите човека, преди да го вземат, отговорът е ваш и никой няма право да ви бута в едната или другата посока. Британски проучвания сред родители, изгубили бебе при раждане, намират най-тежко съжаление при тези, които са искали да го видят, а някой е решил вместо тях. Хората, които са отказали сами, обикновено остават в мир с решението си. Вземете си минутата, ако я искате. Ако не я искате, това също е сбогуване.

Първата нощ

Първата нощ почти никой не спи. Лежите, а главата върти последния разговор и търси мястото, където е можело да стане иначе. „Ако бях настоял да отиде на лекар през март." „Ако бях вдигнал телефона." Тези изречения идват при всеки, включително при хора, които не са имали никаква възможност да променят нищо. Мозъкът преиграва събитието, защото така търси контрол над нещо, което е излязло извън контрола му.

Изкушението е да глътнете нещо за сън или да си налеете. Малко британско изследване дало на скърбящи хора успокоително или празни капсули шест седмици и после не намерило разлика в скръбта им. Сънливостта на другия ден обаче пречи на ясната глава точно когато подписвате документи. Една нощ без сън се понася. Ако до третата нощ още не спите, звъннете на личния лекар, има варианти за няколко дни, които не замъгляват.

Ако към три през нощта сърцето започне да блъска, ръцете изтръпнат и ви се стори, че и вие умирате, това най-често е тревожен пристъп, който тялото пуска след такъв ден. В отделна статия сме описали какво помага при тревожен пристъп, докато трае. Ако болката в гърдите не минава за десет минути или се разлива към ръката и челюстта, викате линейка и оставяте статиите.

Ако има дете вкъщи

Кажете му още днес и с най-простите думи. „Дядо умря. Тялото му спря да работи и той няма да се върне." Думите „заспа" или „отиде си" звучат по-леко за вас. Детето до шест-седем години обаче ги приема буквално и после се страхува да заспи или чака някой да се върне от пътуване. Ще пита едно и също десет пъти, това е начинът му да разбере нещо, което възрастните също не побират. Отговаряйте кратко всеки път. Плачете пред него, ако ви се плаче, а следобед го пуснете на детската площадка, защото децата скърбят на порции, между две игри.

Хората около вас

В първия ден ще чуете „поне не се мъчи", „всичко е за добро" и „дръж се". Хората ги казват, защото не издържат мълчанието и посягат към първото готово изречение. Не сте длъжни да ги успокоявате обратно. Позволете си да кажете „днес не мога да говоря" и да затворите телефона.

Ако сте от другата страна, приятелят или сестрата, спрете да питате „какво да направя". Скърбящият човек днес не може да измисли задача за вас. Донесете храна, която се яде студена, или вземете децата от училище. Може и просто да седнете до него и да мълчите заедно. Изберете си сами една конкретна работа и я свършете.

Етапите на скръбта не са разписание

Американски психиатри следят повече от двеста души през първите две години след смъртта на близък и откриват, че прочутите „етапи на скръбта" не идват в определен ред. Невярването е най-силно през първия месец, копнежът по човека достига върха си около четвъртия, а приемането расте от началото, без да чака гнева и пазаренето да минат. Ако някой ви обясни в кой етап сте, кимнете и продължете. Скръбта на всеки върви по своя си линия.

Кога да потърсите психолог

Скръбта сама по себе си не е болест и в първите дни психологът ви е нужен по-малко от човек, който да сготви. Звъннете още тази седмица, ако сте съвсем сами и нощем няма кой да седи до вас. Същото важи, ако ви минават мисли да последвате човека, или ако преди тази загуба вече сте лекували депресия, защото тя често се връща след такъв удар.

За останалите моментът идва по-късно. Ако след половин година още не можете да влезете в стаята му, ако животът ви е спрял на онази дата и мислите за него всеки ден така, както в първата седмица, това вече има име - продължителна скръб. Психиатрите и психолозите работят с нея успешно. Кой ще бъде човекът има повече значение от метода. Изследванията го повтарят от години, връзката с психолога предсказва резултата по-добре от типа терапия. При когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) например ще работите точно с онези „ако бях" изречения от първата нощ, които половин година по-късно още не са ви пуснали.

Ако имате мисли да нараните себе си, обадете се на 112 или отидете в най-близкото спешно отделение.

Днес задачата ви е една. Стигнете до вечерта и хапнете нещо. Всичко, което може да чака до понеделник, оставете за понеделник, а останалото ще дойде само, включително сълзите.