Детски психолог и психолог за тийнейджъри

Кога да потърсиш психолог за деца и юноши

Много родители първо забелязват промяната в дребните неща. Детето спира да разказва какво е станало в училище и все по-често затваря вратата на стаята си. Част от това е обичайно за израстването, защото тийнейджърът търси свое пространство и спори повече с възрастните около себе си. По-трудно е да прецениш кога настроението прераства в нещо, което тежи на самото дете. Понякога то плаче без видима причина или всяка сутрин преди училище се оплаква от болки в корема. Други деца реагират с раздразнение и избухват за дреболии, които доскоро изобщо не ги засягаха.

Струва си да потърсиш психолог, когато промяната продължава повече от няколко седмици и започва да пречи на съня или на ученето. Тревожен знак е отказът да ходи на училище, както и отдръпването от приятелите, с които доскоро прекарваше всеки следобед. Ако детето казва, че нищо няма смисъл, или забележиш следи от самонараняване, потърси помощ веднага и не чакай да мине от само себе си. Психолог помага и когато ти като родител вече не знаеш как да говориш с детето си, защото всеки разговор завършва с викове.

При по-малките деца психологът работи през игра и рисуване, защото така детето показва онова, което още не може да каже с думи. С тийнейджъра разговорът е по-директен, а психологът още в началото обяснява какво от срещите ще научат родителите, за да запази доверието му. Обикновено част от срещите са и с теб, за да разбереш какво стои зад поведението и какво можеш да промениш у дома. Първите промени често личат в съня и в настроението сутрин, много преди оценките в училище да се подобрят.