Психолог при загуба на близък

Кога да потърсиш психолог при загуба

След смъртта на близък човек дните често минават на две скорости. В едни моменти вършиш нещата почти механично, а в други една песен те връща обратно и плачеш насред улицата. Скръбта променя и тялото, затова умората и безсънието са чести през първите месеци. Много хора се измъчват от мисълта, че не са казали или направили нещо навреме, и въртят тези мисли вечер, преди да заспят. Подобна скръб изпитват и хората след раздяла или спонтанен аборт, макар околните рядко да я наричат така. Хората около теб често очакват след месец или два всичко да е постарому, а това натоварва още повече.

Скръбта няма срок и сълзите година по-късно са нещо обичайно. Време е за психолог, когато болката не отслабва с месеците и ежедневието спира, защото не успяваш да работиш или да се грижиш за себе си. Помощ си струва и ако се затваряш напълно и отказваш да виждаш хора. Също ако посягаш към алкохол, за да издържиш вечерите. Когато мислиш, че няма смисъл да продължаваш, потърси помощ още същия ден, от близък човек или на 112.

На срещите имаш място да говориш за човека, който ти липсва, включително за ядосаните и неудобните неща, които трудно казваш пред семейството. Психологът помага да подредиш спомените и да намериш начин да носиш връзката с този човек занапред. Понякога работата включва писмо до този човек или подготовка за първите празници без него. Темпото определяш ти, а психологът следи кога разговорът помага и кога е нужна пауза. Някои хора записват само няколко срещи около годишнина, други работят с психолог през цялата първа година.